8 март

На майка ми

За нас словата, мамо, са излишни.
Но искам да помоля теб сега,
да ми простиш за болките предишни
и за изстраданата самота.

Да ми простиш, че някога не знаех
какво ти струва, мамо, да съм ти дете.
За твоите грижи глупаво нехаех
и нямах жалост и за миг поне.

Изправях те пред сложни изпитания
живота ти поставях на ръба …
Не виждах твоите пожертвувания,
а как боли от спомените ми сега.

Какво ти струваше да ме обичаш
да ме подкрепяш през сълзи дори.
Да замълчиш, когато иде ти да викаш
и бавно в моя огън да гориш.

Аз зная, мамо, вече осъзнавам …
Как бавно сривах твоите мечти.
На колене пред теб за прошка днес заставам
макар да зная, че отдавна ми прости.

Елена ТодороваIMAG2531 17155824_1267057510045407_5868117464223569796_n 17190460_1267057606712064_9140194489161906279_n 17191026_1267057560045402_4548283403304743159_n 17191180_1267057490045409_5722957047570047920_n IMAG2531 IMAG2531 IMAG2533 IMAG2539 IMAG2541 IMAG2542

This entry was posted in За ученици и родители, За училището. Bookmark the permalink.